В него има текст на Елица Петкова за създаването на вкус у публиката в детска възраст.Наталия Алексиева описва впечатленията си от посещението на конгрес на Световния съюз на куклените дейци УНИМА в Индонезия.Има текст на Светломира Стоянова, както и за 60-годишнината на българската организация "Акт УНИМА", която бе отбелязана миналата година.
Авторите на единственото списание на куклен театър в България "Кукларт" представиха изданието и най-новия му брой в Бургас като част от програмата на XI международен фестивал "Дни на куклите", който се провежда между 4 и 10 август в морския град и се организира от местния Държавен куклен театър.
Последният 17-и брой от 2023 г. е с корица на Албена Лимони. В него има текст на Елица Петкова за създаването на вкус у публиката в детска възраст. Наталия Алексиева описва впечатленията си от посещението на конгрес на Световния съюз на куклените дейци УНИМА в Индонезия. Има текст на Светломира Стоянова, както и за 60-годишнината на българската организация "Акт УНИМА", която бе отбелязана миналата година. В броя читателите могат да намерят репортаж от най-големия форум за куклен театър - Пражкото триенале, както и отделни текстове за спектакли, които са били интересни през годината. Отразени са и летописите на няколко куклени театъра в Сливен, Русе, както и за книгата на Румяна Емануилиду "Приказните хора", разказа главният редактор д-р Михаил Байков.
"Далчев е в учебниците вече много десетилетия и ми се струва, че младите хора успяват да уловят точно това търсене на надвременното. Големите философски въпроси винаги са вълнували човечеството. Именно затова вероятно той е ценен и обичан днес". Това е мнението, което споделя за Атанас Далчев поетесата, белетрист и литературен анализатор Ина Иванова.
"Действително чувствам Далчев близък и като интенция, и като философия. Не мога да повярвам, че 120 години ни делят от рождението му, защото той е много актуален и днес. Освен почитател на поезията му, аз съм голям почитател и на неговите философски фрагменти. Далчев е един космополитен ум", каза още Ина Иванова. Тя участва от Националния пресклуб в Пловдив в дискусия по повод изданието на списание , посветено на Атанас Далчев.
Поетесата разказа и за малка част от живота му, като описа някои от трудностите, през които е ми
Премиерата на уникалното издание „Български стъпки в далечна Бразилия: имена, дати, истории и съдби” на автора и също „бразилски бългрин” Даниел Методиев ще се състои на 21 юни, петък, от 16.00 часа в зала 19 на Института по етнография и фолклористикана с Етнографски музей към БАН в София – ул. „Московска” 6А (входът е откъм гърба на Националната художествена галерия).
Даниел Методиев не е професионален журналист или писател, но е известен в медийните среди у нас, защото често е включван онлайн от Бразилия, за да коментира в телевизионния или радиоефир събития от колоритната и влиятелна страна, наричана „латиноамериканския гигант”. Методиев от 13 години живее и работи там и е един от най-активните представители на българската общност. Администратор е на нейната страница във Фейсбук.
Медиите у нас са отразявали и ентусиазираната му изследователска дейност в събирането на
Писателката Здравка Евтимова ще открие 66-ото издание на поетичните празници „Яворови дни“, които ще се проведат от 29 август до 1 септември в Поморие. Това съобщиха от пресцентъра на общинската администрация. Откриването ще се състои пред паметника на Пейо Яворов вечерта на 29 август.
Предвидена е среща-разговор с авторката, която ще се състои на следващия ден – 30 август. В пространството пред паметника на Яворов тя ще запознае посетителите с последните си две книги – „Резерват за хора и вълци“ (2022) и „Луничави разкази“ (2023).
Със своето 66-то издание фестивалът "Яворови дни" ще почете личността на българския поет-символист и 125 години от пристигането на твореца в Поморие, тогава носещ името Анхиало. Посетителите ще се насладят на изложби с произведения, музикални-поетични спектакли и национални творчески
Мари Робес описва България през погледа на двама чужденци в дебютния си роман „Море от мечти“. Книгата отвежда читателите на любими български локации, оваляни в дъха на рози и песента на щурчета, разказва авторката.
Действието в „Море от мечти“ се развива в Созопол, Несебър, река Велека, селца в Струмската долина, Балчик, Албена, Родопите, Пловдив, крепостта Калиакра. Освен двамата чужденци сред героите в романа е още възрастният български таксиметров шофьор Камен - някогашен учител, който не се отказва от мечтата си, въпреки натиска на битието.
„Надявам се „Море от мечти" да вдъхнови българи в чужбина да се върнат обратно. Както и хора от България да не заминават навън“, отбелязва авторката. Тя посочва още, че ще разпространи книгите си безплатно в български библиотеки в чужбина.
Мари Робес е автор на две книги за интериорен дизайн, издадени в Германия и Китай
Как изглежда холивудската филмова индустрия отвътре? Как са създадени визуалните образи на триглавото куче Пухчо, Волдемор, кентавъра и Стюарт Литъл? Има ли граници за въображението и творческото себеизразяване? „Холивудобългарин. В страната на илюзиите“ на Владимир Тодоров отговаря на тези и други въпроси, информират издателите от „Колибри“.
Чавдар Гюзелев е написал предговора, освен това е автор на фотографията и художник на корицата.
Книгата ще бъде представена в Созопол, в рамките на Празниците на изкуствата „Аполония“, на 6 септември. Официалната премиера е на 11 септември в Casa Libri, София.
В своята автобиографична книга, един от най-успелите българи в Холивуд разказва историите, белязали професионалния му път, който започва от
Списание "Кукларт" се издава с подкрепата на Национален фонд "Култура", които в годините са заставали неведнъж в осигуряването на средствата за неговото издаване, печат и разпространение в чужбина. "Обратната връзка, която получаваме за него от колеги по света, е, че чисто полиграфски е направено много добре и представя интересни теми. Колегите от най-старото списание за куклен театър, което излиза в Чехия от 102 г. не спират да ни хвалят за това, което правим", допълни Байков.
По време на фестивала "Дни на куклите" заинтересованите читатели могат да намерят част от старите броеве на списанията на преференциални цени, както и да се сдобият с най-новия последен брой от 2023 г.
Обикновено всеки следващ брой започва да се подготвя след приключването и на последния фестивал за годината. На годишна база те са поне 15, като част от тях са биеналета, но има и такива, които се случват ежегодно. Обикновено последният е "Забранено за възрастни", който приключва през октомври. "През останалото време се оглеждаме за текстове от областта на историята, теорията и личности, които да интервюираме. Сглобяването се случва до ноември, когато опитваме да минем през редакция, страниране, и декември да е вече в печат, за да е наличен в края на годината", обясни Байков.
История и съдържание през годините
Първият брой на "Кукларт" излиза през 2008 г. като пилотно издание, което цели да събере в себе си най-важното и интересното, което се случва в света на кукления театър у нас. "Това е едно дълго мечтано списание, каквото България до този момент няма, а е страна със сериозна култура по отношение на кукления театър", коментира още главният редактор. Той припомни, че България е страна учредителка на световната организация на куклените дейци УНИМА, създадена през 1929 г. След по-малко от пет години ще се чества 100 години от нейното учредяване. Освен това България е и третата страна в света, която създава висше образование за куклен театър след Чехия и Русия.
Основен инициатор на създаването на сп. "Кукларт" през 2008 г. е театралният режисьор и дългогодишен директор на столичния куклен театър Кирякос Аргиропулос. Дълги години (до 2022 г.) негов главен редактор е Никола Вандов. Оттам насетне работата по организирането и списването на изданието поема д-р Михаил Байков.
Някои от рубриките в него съществуват от самото начало и са задължителни за всеки брой. Първата и основна се казва "Теория, история, опит и полемика", в която се публикуват интересни и важни текстове, свързани с историята на кукления театър и най-интересното, случило се в чужбина. В нея могат да присъстват и текстове на местни автори, които са пътували из страната и разказват за фестивалите, на които са били. В рубриката се публикуват и откъси от дисертации на експерти от областта.
Втората основна рубрика е наречена "Личности" и в нея обикновено се публикуват интервюта с важни за българския куклен театър фигури, които са дали много за създаването и развитието му. Част от публикуваните в тази рубрика интервюта са и последните, които те въобще дават. Най-пресният такъв пример е интервюто с вече покойния Злати Златев, обясни Байков.
Третата основополагаща рубрика е "Фестивали и форуми", която включва всички фестивали в България. "С годините, за щастие, тя расте и става все по-голяма, защото се появяват нови фестивали. Така списанието действа и като архивна единица, която успява да съхрани програмите им и всеки, който се интересува, може да открие какво се е играло на техните сцени от 2008 г. насам. Заедно с тях има и отзиви на наши колеги, които са били техни гости и разказват от първо лице", коментира главният редактор.
"Отзиви" е четвъртата базисна рубрика, в която се публикуват рецензии и театрална критика, а последната се нарича "Информация" и най-често посочва носителите на важните за кукления театър награди през годината, както и новите печатни издания в областта. По-нова е рубриката "Спектакография", която включва списък с всички нови спектакли, създадени през календарната година в държавни общински куклени театри в страната, което действа като летопис на премиерите.
Визуално развитие
От 1-ви до 10-и брой списание е черно-бяло. От 11-и нататък то става цветно и това е един от големите скокове в неговото развитие. До 10-11 брой на кориците се поставят най-вече снимки от различни спектакли, но от 12-и брой списанието вече има авторски корици, създадени от художници илюстратори, които правят своите рисунки специално по покана на списанието. През 2018 г. първата такава корица прави Люба Халева. През следващата неин автор е Дамян Дамянов.
Брой номер 14 на "Кукларт" е по-специален, защото е единственият изцяло чуждоезичен брой и е едновременно на френски и английски език. Той излиза през 2020 г. за международния конгрес на УНИМА и е на два от трите официални езика на организацията. В английската версия на списанието корицата е на Капка Кънева, а във френската - на Калина Мухова.
През 2021 г. в брой 15 автор на корицата е Рин Ямамура, като вътре в него има малки нейни илюстрации и детайли, които допълват текстовете. "Особено ценен лично за мен е брой 16 от 2022 г., защото беше голямо ухажване, докато стигнем до корица от Текла Алексиева, която мнозина познават като художник на кориците на поредицата с научна фантастика от миналото Библиотека "Галактика", допълни Михаил Байков. Художник на последния брой от тази година е Албена Лимони.
Главният редактор поясни, че художниците не получават конкретно задание и имат пълна свобода да интерпретират темата куклен театър, като решават сами как да я визуализират.
Той допълни още, че списание "Кукларт" се издава от "Акт УНИМА" и държи то да не бъде затворена система, а отворена редакция, в която всеки, който реши, че има какво да покаже и изготви като текст, е добре дошъл да се свърже с тях. Редакционният екип разглежда текстовете и при одобрение ги публикува, заяви Байков и покани заинтересованите от такава възможност да се свържат с тях на посочените в сайта им контакти.
